Долината на тракийските царе е
скътана между Стара планина и Средна гора. Районът е с плодородна почва, умерен
климат, равни полета и
обширни гористи местности. Стратегическото му
място е много важно - тук се кръстосват пътищата във
всички
посоки на Балканите и се свързва Европа с Азия и Африка. За първи път
Долината на тракийските царе показва своите богатства през 1944г. когато е
открита Казанлъшката гробница. Гробницата е от IIIв.
пр. Хр., изградена от тухли тя има най-красивите и добре запазени стенописи в
България.
Друга находка от Долината на тракийските царе е град Севтополис. Той е открит по време на изграждането на язовир край близкото село Копринка. Тракийското селище се оказва столицата на тракийския цар Севт III (втора половина на IVв. началото на IIIв. пр. Хр.)
Преди да започнат да се организират по някакъв начин, траките са живели на отделни племена. Те се занимавали главно със скотовъдство, но отглеждали и много земеделски култури. Религията им била политеистична. В края на V в.пр. Хр.одриските племена се обединили и образували трайна държавна организация.
В Казанлъшкия регион са изследвани много тракийски гробници, някои от тях с уникална архитектура, други с безценни находки. През 2004 г. е открита нова страница в областта на тракологията. В Шипченско са открити две подмогилни гробници- при Светица и при Голяма Косматка. Там са намерени златната маска, пръстенът, венецът, бронзовата глава и т.н. Това са най- новооткритите гробници в Долината на тракийските царе.
Казанлък е град с активно производство на различни етерични масла, повечето от които са за износ в чужбина. Промишлеността в града е много продуктивна, което определя силните позиции на града в икономиката на страната. Откритията на д-р Китов допринасят за превръщането на Казанлъшката долина в център на тракийската култура. Тя получава званието Долината на тракийските царе. Културното развитие в Долината значително се подобрява, което спомага за по- високата й туристическа посещаемост.