Край град Казанлък досега са открити три гробници със стенописи. Те свидетелстват за широкото използване на живописта като елемент на вътрешна декорация на тракийските гробници през елинистическата епоха. Безспорно най-интересна от тях е Казанлъшката.

Гробницата е открита случайно при разкопаването на една от могилите в казанлъшкия парк  "Тюлбе", която имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Могилата била висока 7 м, с диаметър на основата 40 метра.

На 19 април 1944 г., прокопавайки галерия за противосамолетно скривалище, войници от противовъздушната отбрана се натъкват на Казанлъшката тракийска гробница. Те започнали галерията от юг и за щастие попаднали много скоро на грубо иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.

В гробната камера са намерени незначителен брой предмети, знак, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки и др.) свидетелстват за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. Нашето внимание заслужава и откритата в насипа, изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия.

По своята архитектура Казанлъшката гробница може да се определи като уникална за времето си постройка. Изградена е наравно с околния терен, ориентирана от север на юг. Входът и се намира от югоизточната страна. Корпусът на гробницата се състои от тухлена гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол. Височината му е 3,25 м, диаметъра на основата му е 2,65 м, а на пресечния връх - 0,47 метра. Гробната камера е свързана с тесен тухлен коридор (дромос), в който се влиза през правоъгълна врата, оформена с рамка от големи дялани каменни блокове. Той има правоъгълна форма с дължина 1,95 м, ширина 1,12 м и височина 2,24 метра.

При входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра.

Гробницата е изградена от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са секторни (трапецовидни). Секторните тухли са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

В архитектурен план Казанлъшката гробница е представлявала обект на дълго изучаване от специалисти и днес  можем  да  я  причислим  към  т. нар. куполни гробници. Именно този вид гробници са плод на мегалитната архитектура на траките. Това са долмените и скални гробници, които израстват на фона на крепостите от ранната желязна епоха.

Казанлъшката гробница получава световна известност с неповторимите картини по стените си. Нерядко те са определяни като шедьовър в древното тракийско изкуство. Въпреки че не са намерени много предмети, стенописите заслужено нареждат Казанлъшката гробница сред откритията с най-голяма историческа стойност, намерени по нашите земи.

В дромоса и погребалната камера стенописите заемат площ от около 40 кв. метра. Тази живописна украса ни запознава с един далечен и тайнствен свят, представен чрез сложни композиции, където се акцентира върху човешката фигура. Резултатите от досегашните изследвания показват, че при "оцветяването" на гробницата са използвани едновременно две техники - мокро фреско и темпера.  Широко използвана в украсата е и енкаустичната техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък. Използваните цветове са четири - бял, черен, червен и жълт. В преддверието стените са измазани с глина. Гладката стена е разделена с тъмни линии на редове, образуващи правоъгълници - сякаш е изградена от каменни блокове. В дромоса украсата е изключително интересна и сложна. Създава се впечатление за една стена от голяма постройка, декоративно разчленена и увенчана с фриз от фигурална композиция. Различието в украсата на двете дълги стени на дромоса е в горните два фриза.

 На фриза върху източната стена е изобразена среща между две войски. Централно място заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, а на главата си носи шлем с жълт цвят. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него. Облечен е с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата му има шлем с охров цвят. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни воини.

В  центъра на фриза върху западната стена  е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена. Тук обаче единият воин е  коленичил с левия си крак пред другия.

Двете композиции не са подчинени на никакви образци от известните схеми в старогръцката живопис. Художникът е работил с изключителен замах и свобода. Възможно е тези военни сюжети да са били свързани с военната и политическа дейност на погребания тракийски вожд.

В куполното помещение (гробната камера) разчленението на стените съвпадат с това в дромоса. Тук се забелязва широк фриз с фигурална живопис, в който е разгърната обширна многофигурна композиция на тема "Погребално угощение". Централното място в тази композиция е отредено на знатната тракийска съпружеска двойка. Мъжът е представен в тържествена и спокойна поза, седнал е върху пъстра възглавница. Косата му тъмна, спускаща се на дълги къдри към тила. Жената седи до него на разкошно изработено кресло. Косата и е също тъмна, леко вълниста и добре прибрана. Тя има замислено- печален израз на лицето, докато лицето на съпруга и е със спокоен и волев израз. Важен момент в композицията е наличието на лавров венец върху главата на тракиеца, ясен знак, че той е бил героизиран. Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти и други. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница. Пълни с напрежение са и фигурите на младите кочияши, с развяващи се зад гърба им наметала.

Съдейки по тези неповторими картини, можем да кажем, че художникът на стенописите в гробницата е бил изключителен майстор. Притежавал е безпогрешен усет за пластичност, обемност, пространственост и съразмерност.

Откриването на Казанлъшката гробница дава много нови възможности за изследователската дейност на археолозите. Нейната уникална архитектура и невероятни стенописи спомагат за проучването на изкуството и културата на елинизма, тъй като траките са не само носители на тази култура, а и участници в нейното създаване. Днес Тракийката гробница в град Казанлък е важен исторически и културен паметник, който привлича със своята неповторимост стотици туристи от цял свят.