ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА

            Траките нямали собствена писменост и когато се налагало използвали гръцкия език, като го пригодявали към фонетиката си. Именно поради липсата на писменост днес не познаваме добре тракийската история и култура. Както при много народи в древността, така и при  траките културата е била тясно свързана с религията.

            През елинистическата епоха (след IV в. пр. Хр.) тракийската аристокрация започнала постепенно да възприема черти от бита и културата на древните елини. По време на пиршествата, видните траки използвали, получилите голяма популярност по това време златни съдове с форма на животински и човешки глави, доказателство за което ни дават експонатите от прочутото Панагюрско съкровище. Старата орнаментация постепенно е заменена с животинска. Появили се изображения на фантастични животни, а позите им били раздвижени и те сякаш оживявали. В преките взаимодействия с Изтока, с Елада и със Скития през VI-IV в. пр. Хр., тракийското изкуство преживяло най-големия си разцвет. В произведенията на изкуството все още доминирал оригиналният тракийски стил, но все по-често се забелязвали фрагменти от елинистическото изкуство.

            Траките отделяли специално внимание за подготовката на децата си. Момчета били бъдещи военни водачи, затова от най-ранно детство ги калявали с физически упражнения. Гръцки учители им преподавали модерна военна стратегия и тактика, дипломация и ораторско изкуство. Момчетата специално изучавали пеене и музика. Освен като музиканти, траките се славели и като добри лечители. Момичетата не учели. Траките се придържали към приетата и от много други народи практика да използват жените  да слугуват всякак – да обработват земите, да пазят и отглеждат добитъка и т.н., сякаш са робини.

            Като обобщава тракийския принос в световното културно наследство и в частност в културното наследство, останало по нашите земи, изтъкнатият наш траколог проф. А. Фол подчертава ролята на тракийските племена във формирането на индоевропейската общност от народи, към която те принадлежали и на която поставили своя етнически и културен отпечатък. Напомня ни за "извънредната жизненост на тракийските езически съставки и в ранното, и в късното, и в съвременното християнство", като например Тракийският конник, чиито функции е взел образът на християнския светец войн Георги Победоносец.